Нашата консултация

Последиците за служителите от Закона за извънредното положение

30.03.2020

            Законът за мерките и действията по време на извънредното положение, регламентира нови положения, касаещи служителите, като едностранна възможност за работодателите да ги изпратят в платен годишен отпуск, да въведат работа от разстояние, да наложат непълно работно време и да спрат дейността на предприятието, на част от него или дори на отделни служители. Новите разпоредби безспорно адресираха успешно някои проблеми, но и поставиха редица нови практически въпроси и предизвикателства пред работодателите. В промените не бяха предвидени облекчени режими на комуникация със служителите. Поради това, вземайки предвид забраната за събиране на много лица на едно място, във всеки случай, когато се налага провеждане на процедура по информиране и консултиране, работодателите ще трябва да изберат коя разпоредба да нарушат – тази за информиране и консултиране или забраната за събиране на много лица на едно място.

            Съгласно досегашните разпоредби, според които преминаване към надомна работа или работа от разстояние можеше да се договори с подписване на двустранно споразумение между работодателя и служителя, новите разпоредби определят, че в случай на извънредно положение работодателят има право да възложи надомна работа и работа от разстояние едностранно чрез издаване на заповед, в зависимост от специфичния характер на работа и възможността за нейното обезпечаване, включително без съгласието на работниците и служителите. Разпоредбата е възпроизведена и в Кодекса на труда и ще се прилага само при наличие на извънредно положение. Работодателят обаче следва в своята заповед едностранно да определи всички условия, касаещи надомната работа или работата от разстояние. При работата от разстояние работодателят може да поеме всички задължения във връзка с технологичното и софтуерно обезпечаване на работата, но е възможно и служителят да извършва работа със собствено оборудване, осигурено за собствена сметка. При липсата на изискване служителят да се съгласи или да възрази на заповедта на работодателя, се поставя въпросът докъде стига правото на работодателя да възложи задължения на служителя, които налагат поемането на разходи от служителя, за да може той да изпълни трудовите си задължения, набавяйки си необходимото оборудване. 

            Съгласно новия чл. 7 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение работодателят има право да предостави до една втора от платения годишен отпуск на служителя и без негово съгласие. Според съответстващите нови разпоредби в Кодекса на труда, когато със заповед на работодателя или със заповед на държавен орган е преустановена работата на предприятието, работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на служителя и без негово съгласие. Видно е, че новият текст от Кодекса на труда допуска и предоставяне на целия отпуск, противно на чл.7 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. На практика тук се поставя въпросът дали става дума за отпуск, натрупан до датата на заповедта, отпуска за цялата календарна година и дали при всеки от тези два случая се включва отпускът от предходни години.

            При обявено извънредно положение работодателят може със заповед да преустанови работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители за целия период или за част от него до отмяната на извънредното положение. В този случай работодателят може едностранно да пусне работник в целия му платен годишен отпуск, но независимо дали се ползва платен годишен отпуск или не, ще се изплаща заплата.

            От практическа гледна точка трябва внимателно да се подходи към въпроса дали това не би могло да създаде предпоставки за последващо освобождаване на такива служители поради престой и при заобикаляне на разпоредбите, налагащи задължително извършване на подбор от работодателя при освобождаване на служители на идентични или сходни позиции.

            Поставя се и въпросът дали такива служители въобще биха били в престой съгласно „старите“ разпоредби на Кодекса на труда, които дават възможност на работодателя да освободи служителите след изтичане на 15 работни дни в престой. 

            Нов член в Кодекса на труда постановява, че за времето на преустановяване на работата поради извънредното положение служителят има право на брутното си трудово възнаграждение - разпоредба, която е справедлива спрямо служителите, но поставя работодателите пред изпитанието изцяло да поемат икономическата тежест от неполагането на труд. 

            За периода на извънредно положение на работодателя е дадена и възможност да установи непълно работно време, без да трябва да се основава на намаляване на обема на работа и да го доказва, както е в „стандартния“ случай. Това е безспорно облекчение. В тези случаи обаче работодателите следва да помислят внимателно как ще разпределят работното време, тъй като в зависимост от разпределението то може да се отрази по различен начин на трудовия и осигурителен стаж на служителя. 

            Изключително голям проблем в отношенията със служителите в новата ситуация е консервативната уредба на комуникацията с тях. С приетата през 2018 г. Наредба за вида и изискванията за създаването и съхраняването на електронни документи в трудовото досие на работника или служителя пред работодателите се поставиха огромен брой технически изисквания за използването на електронни средства за комуникация. Изискванията са толкова комплексни, че за всички, които не са ги въвели до началото на извънредното положение (а те са единици), те изглеждат почти неизпълними. В условията на въведени ограничителни мерки за работодателите възниква ново предизвикателство относно това как ще връчват комуникации до служителите си, касаещи трудовите им правоотношения, как ще спазят изискванията за провеждане на процедури по информиране и консултиране, без да нарушат или забраните за събиране на хора, или изискванията относно формата на обмяна на съобщения. Изглежда, че всеки работодател ще следва да направи оценка на риска и да избере процедурата, която ще наруши, тъй като спазването на всички законови изисквания изглежда невъзможно. Този въпрос може да бъде адресиран от законодателя при евентуални последващи промени на Закона за извънредното положение*.

            Съгласно новия закон НОИ ще превежда част от размера на осигурителния доход за определени служители. За референтен месец се взима януари 2020 г., а допълнителни критерии бяха определени в Постановление на Министерски съвет от 30 март 2020 г., което влезе в сила от 13 март 2020 г., но същевременно е в зависимост от разрешение от Европейската комисия, доколкото предложената подкрепа за бизнеса представлява държавна помощ. В случай че работодателят не преведе пълния размер на трудовото възнаграждение на служителите, за които е получил горните средства, той ще следва да ги възстанови. Помощи ще се дават при пълно и частично спиране на дейността, но и при продължаване на дейността при въвеждане на непълно работно време. Допълнително към това на работодателите е дадена възможността да поискат помощ само за определени служители и да изберат да освободят останалите. Още отсега изглежда, че само ограничен кръг предприятия ще могат да се възползват от тази допълнителна подкрепа, като трябва внимателно да обмислят стъпките си в кризисната ситуация, за да не загубят това си право. Новите разпоредби безспорно адресираха успешно някои проблеми, но и поставиха редица нови практически въпроси и предизвикателства пред работодателите.

*В ЗИД на Закона за извънредното положение, внесен на 2.04.2020 г. не беше предвидена промяна на нито една от горните разпоредби.