Нашата консултация

Осигуряване на лицата, които работят без трудово правоотношение

25.09.2014

Редът за осигуряване на лицата, които работят без трудово правоотношение, е регламентиран съответно в чл.4, ал.3, т.5 и т.6 от Кодекса за социално осигуряване; чл.5 и чл.6 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица. Съгласно горните разпоредби, лицата , които през съответния месец не са осигурени на друго основание по КСО, се дължат вноски върху полученото възнаграждение, ако месечният размер на възнаграждението е равен или по-голям от една минимална работна заплата за страната, след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

            За лицата работещи без трудово правоотношение, които през съответния месец са осигурени на друго основание по КСО се дължат осигурителни вноски, независимо от неговия размер след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на ЗОДФЛ, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход – за 2014 г. – 420 лв.

            Упражняването на трудова дейност по смисъла на КСО е основна предпоставка за осигуряването. На основание чл.10 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или 4а, ал.1 от същия кодекс и за който са внесени осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. В тази връзка и доходът, върху който се дължат осигурителните вноски се отнася за периода, през който е извършвана трудовата дейност. Възнагражденията, отнасящи се за положен труд за минало време, се разпределят за отработените дни, през които трудът е положен – чл.3, ал.1 от Наредбата за елементите на възнагражденията и за доходите, върху коите се правят осигурителни вноски.