Нашата консултация

Особености при изготвяне на Правилника за вътрешния трудов ред

01.11.2013

Правилникът за вътрешния трудов ред е вътрешен акт, чийто издател е работодателят. Той предоставя детайлна уредба на правата и задълженията на работниците и служителите и на работодателя, по трудовото правоотношение и урежда организацията на труда в предприятието съобразно особеностите на неговата дейност. Длъжен ли е всеки работодател да издава Правилник за ВТР? С изменението на Кодекса на труда от Декември 2008 година, издаването на Правилник за ВТР, от право на работодателя се преобразува в негово задължение. Задължението е залегнало в чл. 181 на  Кодекса на труда. Според тази повелителна разпоредба, задължен да изготви и утвърди ПВТР е всеки работодател. Няма значение броя на заетите лица, дейността на предприятието, формата на собственост върху предприятието и др. подобни.

Правилника за ВТР има ли тежест на нормативен документ?

В теорията на трудовото право е спорно дали ПВТР е нормативен акт или не, като всяка теория  има своите поддръжници. Действително ПВТР не е нормативен акт по смисъла на Закона за нормативните актове. Разпоредбите на ПВТР обаче, имат нормативен характер и представляват общи правила за прилагане спрямо неопределен кръг субекти. Въпреки това, ПВТР не може да противоречи на повелителните разпоредби в трудовия закон, на друг нормативен акт, както и на колективен трудов договор, с който работодателят е обвързан. Съответствието на ПВТР с колективния трудов договор произхожда от факта, че работодателят сам се е задължил с определено поведение със сключването на колективен трудов договор.

Не може да се отрече обаче, че в ПВТР работодателят може да урежда въпроси, които не са уредени с императивни разпоредби на нормативен акт, и които са в неговата компетентност. В този случай неговите разпоредби ще бъдат задължителни спрямо неговите адресати. Още повече, че в трудовия закон е предвидена и санкция за неспазване на разпоредбите на ПВТР (чл. 187 т. 10 от КТ). По тези причини можем да смятаме, че ПВТР е вътрешен източник на право, стига да не противоречи на нормативен акт или на колективен трудов договор, с който работодателят е обвързан.

В тази връзка е и становището на ВАС, че ПВТР не подлежи на оспорване, тъй като не съставлява административен акт. Административният акт е властническо волеизявление на орган на държавно управление /или приравнен нему друг орган/, издадено въз основа и в рамките на закона, което едностранно предизвиква правни последици в сферата на изпълнителната дейност и което при необходимост може да бъде приведено в изпълнение с помощта на държавната принуда. ПВТР на едно предприятие не подлежи на оспорване, тъй като не носи белезите на административен акт. Той представлява акт с вътрешнослужебен характер. От него няма създадено правоотношение, което да е административноправно.

Какво трябва да съдържа Правилника за ВТР?

В правилника се определят началото и краят на работния ден, редът за редуването на смените, почивките по време на работа, редът за отчитане на работното време, времето на задължително присъствие в предприятието, когато е уговорено променливо работно време, времето за хранене на работниците и служителите в производства с непрекъсваем процес на работа и в предприятия, в които се работи непрекъснато, както и други въпроси, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа в предприятието.

ПВТР съдържа регламентация на следните групи въпроси:

* разпределението на работното време;

* редуването на смените при работа на смени;

* установяване на работно време с променливи граници, т. е. хипотеза, в която работникът/ служителят сам определя началото и края на своето работно време, при условие че общата продължителност на работния ден съответства на установената с действащите нормативни актове, колективния трудов договор и индивидуалните трудови договори. С ПВТР се установява времето, в рамките на което работещият е длъжен да присъства на работното си място и да изпълнява поетите с трудовия договор задължения;

* ползването на почивка за хранене в производствата с непрекъсваем процес на работа, което се осигурява от работодателя;

* физиологичните режими на труд и почивка, работа с видеодисплеи; >

* едновременно ползване на платен годишен отпуск от всички работници или служители;

* вътрешната организация в предприятието, функциите на отделните поделения (отдели, дирекции и др.), начина на осъществяване на сътрудничеството и комуникацията между отделните звена;

* начина на приемане на различни по своето естество правила: технически и технологични правила, режим на противопожарна безопасност, правила за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд и т. н.;

* правила относно начина на съхраняване и експлоатация на повереното на работниците/ служителите имущество;

* правила относно начина на съгласуване на работата и оказването на съдействие на другите работници и служители;

* регламентиране на допълнителни трудови задължения;

* разпоредби, отнасящи се до защитата от дискриминация;

* правила, чрез които да се определят редът за възлагането и отчитането на работата от разстояние, както и съдържанието, обемът, постигнатите резултати и други характеристики на работата, които са от значение за отчитане на извършеното;

* работното време на работника и служителя, който извършва работа от разстояние;

* колективни права на работниците и служителите, които извършват работа от разстояние, ако не са уредени в колективния трудов договор.

В ПВТР може да се включи информация и изисквания за работата с оборудването и поддържането му в изправност, както и специфични правила, в т.ч. такива на предприятието в областта на защитата на данните, които ще се използват по време на работата от разстояние.

Процедура за утвърждаване на ПВТР

Основна функция на ПВТР е да конкретизира основните задължения на страните по трудовото правоотношение. ПВТР следва да бъде в писмена форма, тъй като работодателят има задължение да го сведе до знанието на всички работници или служители в предприятието. Преди да утвърди ПВТР, работодателят има задължение да проведе предварителни консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите в предприятието, до които той отправя писмена покана. Освен това работодателят трябва да има предвид, че синдикалните органи имат право да участват при изготвянето на всички вътрешни актове в предприятието, за което той задължително ги поканва.

Източник: сп.Трудов монитор