Политики за заетост на хората с увреждания

Изменения в някои режими от значение за бизнеса във връзка с извънредната епидемична обстановка

30.11.2020

            Със Закона за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (ЗИД на ЗМДВИПОРНСПП), обн. в ДВ, бр. 98 от 17.11.2020 г., се въвеждат някои изменения в нормативни регулации от значение за бизнеса.

            І. Първата група промени касаят трудовоправната регламентация:

            1. В чл. 7 от ЗМДВИПОРНСПП е създадена нова ал. 3, която предвижда, че работник или служител, който е близък контактен по смисъла на акт на орган по чл. 61 от Закона за здравето на потвърден случай на COVID-19, преминава към работа от разстояние или надомна работа, ако работата позволява това, за определения в акта срок, като писмено декларира пред работодателя, съответно органа по назначаване настъпилото обстоятелство. Условията и редът за преминаване, изпълнение и контрол се определят със заповед на работодателя или органа по назначаване.

            Преценката за това дали едно лице е близък контактен или не, е в компетентността на здравите органи. При определяне на т.нар. близки контактни на потвърден случай на COVID-19 здравните органи прилагат критериите, определени от Европейския център за превенция и контрол на заболяванията, а именно: съжителство в едно домакинство с пациент с COVID-19; директен физически контакт с пациент с COVID-19 (напр. ръкостискане); директен незащитен контакт с инфекциозни секрети на пациент с COVID-19 (напр. при опръскване при кихане, допир до използвани от пациента кърпички с голи ръце); директен (лице в лице) контакт с пациент с COVID-19 на разстояние до 2 метра и продължителност над 15 мин.; престой в затворено помещение (напр. класна стая, болнична стая, стая за срещи и др.) с пациент с COVID-19 за  ≥ 15 мин. и на разстояние минимум 2 м.; медицински специалист или друго лице, полагащо директни грижи за пациент с COVID-19 или лабораторен персонал, обработващ клинични проби на пациент с COVID-19 без препоръчаните лични предпазни средства или с евентуално нарушена цялост на личните превозни средства; пътуване в самолет в близост до лице с COVID-19 (до две места във всички посоки), придружител при пътуване или лица, полагащи грижи, членове на екипажа, обслужващи дадения сектор, където седи заболелия (ако тежестта на симптомите при заболелия или негово преместване/движение сочи за по-голяма експозиция за близък контакт може да се определят и други или всички пътници в самолета).

            За правилното прилагане на разпоредбата е важно да се уточни компетентността на органа по чл. 61 от Закона за здравето. Съгласно чл. 61, ал. 2 от посочения нормативен акт на задължителна карантина подлежат контактни лица на лица, болни от заразна болест измежду изрично посочените в ал. 1, сред които е и COVID-19. Съгласно ал. 6 задължителната карантина на тези лица се извършва с предписание на Директора на съответната Регионална здравна инспекция или на оправомощено от него длъжностно лице. Предвид на посоченото обстоятелство, за да са налице предпоставките на новата ал. 3 на чл. 7 от ЗМДВИПОРНСПП е необходимо да има издадено предписание от Директора на съответната Регионална здравна инспекция. Важно уточнение е, че тези предписания подлежат на предварително изпълнение съгласно чл. 61, ал. 10 от ЗЗ.

            Преминаването на работа от разстояние или на надомна работа се извършва за срока, който е посочен от здравните органи в предписанието на Директора на съответната Регионална здравна инспекция. Възможната продължителност на този срок се определя въз основа на съответния епидемичен риск от разпространяване на дадената епидемична болест от Министъра на здравеопазването по предложение на Главния държавен здравен инспектор. Съгласно т. 13 от Заповед № РД-01-610/22.10.2020 г. на Министъра на здравеопазването всички близки контактни на потвърден случай на COVID-19 подлежат на 10-дневна карантина, считано от последния контакт с потвърдения случай.

            За работодателите е от съществено значение, че новата норма на чл. 7, ал. 3 от ЗМДВИПОРНСПП не поставя изискване работникът или служителят да представя на работодателя копие от въпросния документ – предписанието от Регионалната здравна инспекция. За да се приложи режимът на преминаване към работа от разстояние или надомна работа, законът предвижда декларативен режим – работникът или служителят писмено декларира пред работодателя, съответно органа по назначаване настъпилото обстоятелство.

            Важно за всеки работодател е, че преминаването на надомна работа или на работа от разстояние се извършва въз основа на негова писмена заповед, в която той следва да уреди изрично три групи въпроси: относно условията и реда за преминаване; относно начина на изпълнение на надомната работа или работата от разстояние и относно начина на осъществяване на контрол за изпълнение на работата.

            Следва да се има предвид, че нормата на чл. 7 от ЗМДВИПОРНСПП е с ограничен срок на действие, а именно за периода на обявеното извънредно положение, съответно на обявената извънредна епидемична обстановка и за времето от 2 месеца след нейната отмяна (§ 51а от ЗМДВИПОРНСПП).

            2. С изменението на § 51а от ПЗР на ЗМДВИПОРНСПП се продължи действието на чл. 7 и чл. 8 от закона, като съгласно новата уредба те се прилагат и по време на извънредната епидемична обстановка и два месеца след нейната отмяна.

            До този момент в § 51а беше предвидено, че тези норми имат действие само по време на обявеното извънредно положение и два месеца след неговата отмяна.

            За работодателите е от значение, че чл. 7 съдържа две важни регулации: относно възлагането от работодателя на надомна работа или работа от разстояние, без съгласието на работника или служителя, и относно предоставянето от работодателя на до една втора от платения годишен отпуск, без съгласието на работника или служителя.

            Чл. 7, ал. 1 от ЗМДВИПОРНСПП предоставя на работодателите или органите по назначаването, в зависимост от специфичния характер на работа и възможността за нейното обезпечаване, правото да възлагат надомна работа или работа от разстояние на работниците и служителите си без тяхно съгласие, освен когато това е невъзможно. Условията и редът за възлагане, изпълнение и контрол се определят със заповед на работодателя или органа по назначаване.

Ал. 2 пък дава право на работодателите или органите по назначаването едностранно, без  съгласието на работника или служителя, да предоставят ползването на до една втора от полагащия му се платен годишен отпуск.

            ІІ. Втората група промени, които са от значение за бизнеса, касаят дейностите на съдилищата:

            Чл. 6а, ал. 3 от ЗМДВИПОРНСПП дават възможност при усложняване на епидемичната обстановка административните ръководители на органите на съдебната власт да създадат организация за отсрочване на насрочените производства и дела за нови дати. Те могат също така еднократно за определен период от време, но не по-дълъг от 14 дни, да разпоредят да не се провеждат открити съдебни заседания и насрочените за този период съдебни заседания да бъдат отсрочени.

            Съгласно чл. 6а, ал. 4 от същия нормативен акт по време на извънредната епидемична обстановка всички съобщения и книжа се връчват на посочения от страната електронен адрес, но само ако страната е поискала връчването да става по електронен път. В този случай връчването се смята за извършено от деня на изпращане на потвърждение за получаване на съобщението. Ако потвърждение не бъде извършено в тридневен срок от изпращане на съобщението, връчването се извършва по общия ред.

            По време на извънредната епидемична обстановка съдът може да отложи делото, ако поради болнично лечение, поставяне под задължителна карантина, изолация или прилагане на принудителни административни мерки по Закона за здравето във връзка със заболяването COVID-19 страната или нейният представител не може да се яви в съдебно заседание, като в срок до 7 дни от отпадане на причината страната или нейният представител представи съответни доказателства.

            ІІІ. От значение за бизнеса е и промяната във връзка с удължаване на валидността на документите за самоличност и на свидетелствата за управление на МПС.

            Съгласно § 10, ал. 3 от ПЗР на ЗМДВИПОРНСПП срокът на валидност на свидетелство за управление на моторно превозно средство, който изтича в периода от 13 март 2020 г. до 31 януари 2021 г. (до сега – до 31 октомври 2020 г.), се удължава със 7 месеца, считано от датата на изтичане на срока, посочен в съответното свидетелство.

            За срока на удължаването свидетелството за управление на моторно превозно средство е валиден индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство в съответствие с Регламент (ЕС) 2020/698 на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 2020 г. за определяне на специални и временни мерки с оглед на избухването на COVID-19 относно подновяването или удължаването на някои удостоверения, свидетелства и разрешителни и отлагането на някои периодични проверки и продължаващо обучение в определени области на транспортното законодателство (ОВ, L 165/10 от 27 май 2020 г.). По искане на лицето ново свидетелство за управление на моторно превозно средство може да се издаде и преди изтичането на удължения 7-месечен срок.

            Ал. 3 предвижда удължаване на срока на валидност на личните карти и на паспортите. Тези документи, чиито срок изтича в периода от 13 март 2020 до 31 януари 2021 г. (до сега – до 31.10.2020 г.) се удължават с 6 месеца. За срока на удължаването личните карти и паспортите са валидни идентификационни документи за самоличност в Република България, а в чужбина – при условията на реципрочност. По искане на лицето нова лична карта или паспорт може да се издават и преди изтичането на удължения срок.