Политики за заетост на хората с увреждания

Новия Закон за хората с увреждания

30.04.2019

От 01.01.2019 г. влезе в сила новият Закон за хората с увреждания. Неговото създаване възникна от необходимостта да започне реформа, съобразена и отговаряща на изискването за синхронизиране на българското законодателство с Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН, ратифицирана от Парламента още през януари 2012 г.

            Глава четвърта, Раздел III от закона обхваща заетостта на хората с увреждания, която се осъществява в обичайна, специализирана и защитена работна среда. Регламентирани са трудовата заетост и професионалното обучение, като е постигнато съответствие с чл. 27 „Работа и заетост“, както и с чл. 28 „Подходящ жизнен стандарт и социална закрила“ от Конвенцията. Включена е икономическата защита чрез данъчни преференции.

            С цел гарантиране на заетостта на хората с трайни увреждания в обичайна работна среда законът въвежда квоти за работодателите да назначават работници и служители с трайни увреждания, както следва:

1. работодатели с 50 до 99 работници и служители – едно лице с трайни увреждания;

2. работодатели със 100 и над 100 работници и служители – две на сто от средносписъчния си състав.

Работните места, определени по реда на чл. 315 от Кодекса на труда, не се взимат предвид при отчитане изпълнението на квотата.

Нов важен момент е въвеждането за първи път в българското законодателство на създаване и развитие на защитената заетост. Целта е да се осигурява заетост на хора с множество трайни увреждани. Законът регламентира възможности са създаване на центрове за защитена заетост за подкрепа на трудовата интеграция на хора с множество трайни увреждания с цел осигуряване на условия за извършване на продуктивна дейност, платена работа и предоставяне на персонални подкрепящи услуги.  В Раздел VII е нормативната уредба по отношение на информационната система и регистрите.

С разпоредбите на закона се преодолява многогодишният проблем от недостатъчна специализирана и статистическа информация за хората с увреждане, което не позволяваше ефективно разработване и прилагане на политиките в тази сфера. Изпълнени са изискванията на Конвенцията в Член 31. „Статистика и събиране на данни“. Агенцията за хората с увреждания се задължава да поддържа информационна система за хората с увреждания, съдържаща данни относно тяхното здравословно състояние, квалификация, образователна степен, лични възможности за социално приобщаване, професионална реализация, социално-икономически статус, демографски и други данни. Те ще служат за наблюдение и анализ на социално-икономическия статус на хората с увреждания за планиране на дейности, свързани със задоволяване на индивидуалните им потребности, и за разработване на секторни политики.

Освен тази система АХУ създава и поддържа:

- Регистър на специализираните предприятия и кооперации на хората с увреждания. Той е публичен и се поддържа в електронен вид. Използва се за наблюдение и контрол на специализираните предприятия и кооперации на хората с увреждания, включително на дейността, извършвана от тях при изпълнението на целеви проекти и програми.

- Регистър на лицата, осъществяващи дейности по предоставяне и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания. Регистърът е публичен и се поддържа в електронен вид. В закона подробно е описан редът за вписване в регистър, както и необходимите документи за кандидатстване, срокове, контрол и проверки на регистрираните, начини на обжалване и т.н.

В Глава седма Административно наказателни разпоредби законът съдържа гаранции за изпълнение на предвидените задължения. При неспазване или неизпълнение на предвидените в закона задължения се налагат имуществени санкции за отговорните физически или юридически лица в размер от 500 до 20 000 лв. в зависимост от вида и тежестта на нарушението.  Допълнителна разпоредба

В нея са дадени дефиниции и определения, синхронизирани с Конвенцията. Например: "Хора с трайни увреждания" са лица с трайна физическа, психическа, интелектуална и сетивна недостатъчност, която при взаимодействие с обкръжаващата ги среда би могла да възпрепятства тяхното пълноценно и ефективно участие в обществения живот, и на които медицинската експертиза е установила вид и степен на увреждане 50 и над 50 на сто. "

Дефинирани са понятия като: комуникация, език, разумни улеснения, универсален дизайн, рехабилитация, профилактика и т.н.

            Съгласно новия Закон за хората с увреждания, в сила от 1.01.2019 г. - за осъществяване на сътрудничество при разработване и провеждане на политиката за правата на хората с увреждания към Министерския съвет се създава Национален съвет за хората с увреждания. Представителността на Националния съвет се издига като председателството му се възлага на заместник министър-председателя, отговарящ за политиката за хората с увреждания, а министърът на труда и социалната политика организира дейността му. Националният съвет е консултативен орган, в който участват представители на държавата, определени от Министерския съвет, национално представителните организации на и за хората с увреждания, национално представителните организации на работниците и служителите, национално представителните организации на работодателите и Националното сдружение на общините в Република България. Той дава становища по проектите на нормативни актове, стратегии, програми, планове и други актове, които засягат правата на хората с увреждания и си сътрудничи с органите по координация и наблюдение по закона. На заседание, проведено на 27.02.2019 г. правителството определи представителите на държавата в състава на Националния съвет за хората с увреждания. Председател на консултативния орган е вицепремиерът Томислав Дончев, а заместник-председатели - министърът на труда и социалната политика Бисер Петков и министърът на здравеопазването Кирил Ананиев.